|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Принос към историята на Трявна и Тревненския край
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
История на Венеция
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Животното, което следователно съм
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| La iglesia de la soledad (Църквата на самотата - издание на испански език)
|
 |
Автор: Грация Деледа (Grazia Deledda)
Раздел: Италианска литература, Нобелова награда за литература
Издателство:
La Tortuga Bulgara
Народност: италианска
Преводач: Бегоня Лоса Лосано / Begona Loza Lozano
ISBN: 9788419930248
първо издание, 2026 год.
меки корици,
168 стр.
Цена:
41,07 лв (21.00 €) 
Прикачен файл:
|
„Църквата на самотата“ - последният роман на италианската писателка и Нобелов лауреат за литература за 1926 г. Грация Деледа в издание на испански език
En una ciudad sarda suspendida entre la quietud provinciana y el peso de la costumbre, Maria Concezione, una mujer joven y reservada, afronta la certeza de una enfermedad que avanza en silencio. Lucida y orgullosa, elige la retirada antes que la compasion ajena: se aparta del mundo, del amor y de cualquier promesa de felicidad compartida para preservar su dignidad y la de quienes la rodean. Su vida, transcurre entre consultas medicas, solitarios paseos y una mir?ada de pensamientos.
La iglesia aqui se alza como un espacio simbоlico, refugio espiritual donde el dolor se transforma en recogimiento y el sacrificio adquiere un sentido. Con una prosa sobria y cargada de lirismo contenido, la novela dibuja el retrato de un alma que aprende a habitar la soledad como forma ultima de amor, aceptaciоn y resistencia frente al destino.
***
В сардински град, разпръснат между провинциалната тишина и тежестта на обичая, Мария Кончеционе, млада и сдържана жена, е изправена пред неминуемата болест, която напредва тихо. Светла и горда, тя избира отдръпването пред съжалението на другите: тя се отдръпва от света, от любовта и от всяко обещание за споделено щастие, за да запази своето достойнство и това на околните. Животът й се разгръща между медицински прегледи, самотни разходки и безброй мисли. Църквата тук е символично пространство, духовно убежище, където болката се превръща в съзерцание, а жертвата придобива смисъл. С трезва проза, пропита със сдържан лиризъм, романът рисува портрета на душа, която се научава да обитава самотата като върховна форма на любов, приемане и съпротива пред лицето на съдбата. |
|
|
