"Интересът към качествата и свойствата на човешкия интелект е голям. Съвременният човек иска да се убеди в умствените си способности не само за самочувствие, но и за прогнозиране на шансовете си за следване или кандидатстване за работа. Висшите училища се интересуват от интелектуалния потенциал на бъдещите студенти, за да създадат подходящи условия за неговото стимулиране и надграждане. Работодателите все по-често и по-оправдано правят подбор на кандидатите за работа на основата на тестове за интелигентност. Сам по себе си високият интелект не е гаранция за голям професионален успех, но е стабилна предпоставка за това.
Учените все още не са дали ясно и категорично обяснение за интелекта. Най-общо за него се счита, че е относително устойчива структура на личността или на умствените способности на индивида.
Много често интелекта се отъждествява със:
• стила и стратегиите при решаване на проблема;
• качествата на умствените операции;
• ефективността на индивидуалния подход към проблемите;
• дълбочината, обобщеността и подвижността на знанията и др.
Ядрото на интелекта е "способността на човека за отделя в дадена ситуация нейните съществени свойства, връзки и отношения и да се съобразява с тях". В структурата на интелекта влизат в единтсво рационално-познавателни, емоционално-оценъчни и творческо-евристични елементи. Ето защо по-голяма част от учените-изследователи на интелекта се обединяват около схващането, че той има съществено значение за успеха на човека в различни области на живота."
