Още от най-ранни детски години сме закърмени с разказите за славните български хайдути – авантюристи, народни отмъстители и закрилници на поробения народ. Още в началното училище знаехме наизуст Христо-Ботевите „Хайдути“ и Никола-Козлевия „Черен Арап и Хайдут Сидер“. Като народен отмъстител срещу турския поробител народът ни възпява и Крали Марко. Впечатляваха ни легендарните геройства на войводите Индже и неговият побратим Кара Кольо, на Ангел и Петко и техните хайдути. Като приказки съхранихме в съзнанието си приключенията на войводите от времето на революционните борби. По-голямата част от биографиите на хайдушките войводи не са изградени на базата на документални свидетелства, а на ширещите се легенди и предания, а не рядко и на спомените на случайно оцелели хайдути и техни съвременници.
Един от най-славните хайдушки войводи е самоковецът Чакър войвода (Христо Проданов), животът на който е изпълнен не само с героични подвизи, в защита на поробените си сънародници, но станал известен и като новатор в боя със сабя, родеещо го както със средновековните рицари, така и със съвременните фехтовчици. Най-хубавото животоописание сред всичките биографии на хайдушките войводи е това на Чакър войвода. Героят от войните в Добруджа и Македония самоковецът генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев в последните години от живота си издава биографията на самоковският хайдушки войвода по записаното и чутото от разказите на неговите баби и земляците си.
