Монументална творба за войната и мира на Балканите, за четири поколения жени от едно и също семейство, за емиграцията… И разбира се, за пътя на авторката към Охридското езеро в собственото й съзнание – и смутните води на паметта и завръщането.
- Марин Бодаков
Езерата Охрид и Преспа са свързани от подземни реки и потоци и разделени от държавни граници. Със своите сини отрязъци в Северна Македония, Албания и Гърция, древните води са свидетели на всички войни, свади, режими и общности, заобикаляли ги през вековете.
Като следва женската нишка на своя род, Капка Касабова пътува из живописните Югоизточни Балкани, белязани от своята писана и неписана история, и се среща с езерните хора - рибари, монаси, поети, пазачи, изгнаници, лечители. Личните и колективните рани се сливат и предават, националната принадлежност е мъглява и променлива, а водата съхранява всичко.
Част от Балканската четирология, Към езерото задава въпроса как се отнасяме с наследството и пренасяните през поколенията травми. И дава човешки глас на някои от най-комплексните теми от историята на Балканския полуостров.
