|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Принос към историята на Трявна и Тревненския край
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
История на Венеция
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Животното, което следователно съм
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Помощница на царете: света императрица Теофана в южнославянската традиция
|
 |
Автор: Мая Петрова-Танева
Раздел: Извори и документи, История на религиите, Средновековна история
Издателство:
Издателски център „Боян Пенев”
Народност: българска
ISBN: 9786197372168
първо издание, 2026 год.
меки корици,
336 стр.
Цена:
18,00 лв (9.20 €) 
Прикачен файл:
|
Книгата проследява развитието и изявите на култа към св. Теофана, първата съпруга на византийския император Лъв VI Мъдри (866-912), в България и Сърбия от средата на XIV до началото на XVI в., като се съсредоточава върху различните типове писмени извори за светицата (богослужебни, парабогослужебни, исторически и др.). Големият интерес към нея, провокиран от престоя по това време на част от мощите й в балканските столични центрове - Търново, Видин, Крушевац и Белград, закономерно води до появата на редица преводни и оригинални произведения за отбелязване на паметта на императрицата. Авторката откроява своеобразието на почитта към византийската августа като покровителка на управляващите фамилии, градозащитница, чудотворка и лечителка. Изследването е придружено от издание на корпуса средновековни славянски агиографски текстове за св. Теофана. Публикацията на нейното Пространно житие, дело на неидентифицирания „Николай, дякон от светата Велика църква на св. Лазар, епископ Дринополски", дава възможност да се възстанови и оцени чрез неговите славянски преводи още един недостигнал до нас византийски извор и да се потърсят връзките на този текст със Службата за светицата от Патриарх Евтимий (1375-1393). Така книгата очертава рецепцията и трансформацията сред балканските славяни на един рядък владетелски култ и преосмисля неговата роля в духовната сфера и в политическата идеология.
***
Д-р Мая Петрова-Танева е доцент в Института за литература при БАН и дългогодишен редактор в списание „Старобългарска литература". Научните й интереси са главно в областта на агиографията и агиологията, проучването на южнославянското ръкописно наследство и публикуването на старобългарски текстове. |
|
|
