История на изкуството на Древността, Йохан Йоахим Винкелман, Захарий Стоянов, 2006

История на изкуството на Древността

Автор: Йохан Йоахим Винкелман
Раздел: Антична история, Изкуство - други
Издателство: Захарий Стоянов
Народност: немска
Преводач: Климент Шахов
ISBN:
първо издание, 2006 год.
твърди корици, 527 стр.
Цена: 15,00 лв

Прикачен файл:

Публикуваната през 1764 г. "История на изкуството на древността" е книгата на живота на Й. Й. Винкелман. Проникновението в паметниците на изкуството, в скулптурата на Гръко-римската античност го издига от безстрастното хроникьорство на много дотогавашни историци до философа, свободно общуващ с художествения материал и свободно обхващащ необходимостта на изкуството. Винкелманова-та "История на изкуството на древността" е история не на художниците, а на изкуството, не на творбите, а на стиловете. Както самият той пише в предговора, тя "не е просто разказ за последователността на епохите и за измененията в тях, аз възприемам думата история в по-широкия смисъл, който тя има в гръцкия език, и намерението ми е да дам тук един опит на научна система".
На корицата: "Лаокоон " -
скулптурна група от Агезандър, Аполодор и Атинодор

Красотата не съществува в чист вид - най-често тя се намира под действията и страстите, които в изкуството се означават с думата израз. Човек е страстно и действащо същество и изкуството не може да остане чуждо и на тази чисто човешка страна - така в изкуството наред с красотата се появява и изразът. Но в истинското изкуство изразът не трябва да пречи на красотата, изразът трябва да бъде строго отмерен, той не само не трябва да господства над красотата, но сам трябва да й бъде подчинен и покорен -патетиката на движенията не трябва да нарушава блаженото състояние на душата. "Многообразието и многобройните различия в израза не навредили на хармонията и величието в красивия стил: душата се разкрива само като под тиха водна повърхност и никога не се е проявявала с буйна невъздържаност. При изобразяване на страданието и най-голямата болка остава скрита, както при Лаокоон... В Лаокоон е представена човешката природа в миг на най-голяма болка, въплътена в образа на мъж, който се мъчи да се противопостави на страданието със съзнателната сила на духа си;... гърдите се повдигат от мъчителното дишане и от сдържане на напиращата горест, за да овладеят и затворят болката в себе си." (Винкелман, История на изкуството на древността, с. 203, 277.) (В знаменитата скулптурна група троянският жрец Лаокоон е показан в предсмъртна въздишка, когато той и двамата му синове са стегнати от две гигантски змии, изпратени от Атина Палада като наказание, загдето е предупредил троянците да не приемат дървения кон - коварния подарък на данайците.)
Най-голямата заслуга на гръцкото изкуство и неговото непреходно значение (поне на онова от класическия период) е в способността му да види величието на човека и да го въплъти по ненадминат начин в художественото произведение. "Човекът е бил винаги главният предмет на изкуството и на художниците." (Винкелман, История на изкуството на древността, с. 54.) В ос новата на своя класицизъм, на понятието за образцово и нормативно Винкелман поставя човека, тоест определена форма на хуманизъм, така че в последна сметка неговият класицизъм се оказва силно хуманизиран - един хуманистичен класицизъм.
Исак Паси