Цариград, Константинопол, Цар-град не е занимавал въображението на българите толкова, колкото би могло да се очаква, като имаме предвид неговата близост до България (на няколко часа от границата път, отстоящ от София приблизително на разстоянието до Варна), неговата роля в нашата средновековна и възрожденска история. А близостта ни до града, разположен на две морета и два континента, до това място на първите съприкосновения и съперничества на Изтока и Запада, до града, живял под вековния страх, че ще бъде завоюван или от Запада, или от Изтока, до столицата на могъщи империи, средище на световната дипломация, люлка на православието, сцена на най-страшното религиозно съперничество, световен център след падането на Рим, е оставило видими, непреходни черти в националното мислене и характер, в народното предание, макар понякога само като богат и широк фон на нашата историческа съдба в сърцето на това кръстовище, наречено Балкани.
