Сред многобройните Реторики, познати на класическата гръко-римска античност, три са извоювали историческото право да бъдат наистина класически. Първата от тях — Аристотеловата Реторика — се появи у нас през 1986 г., а третата — Квинтилиановото Обучението на оратора — още по-рано, през 1982 г. Но едва сега, през 1992 г. българският читател ще има и втората, междинната по време на възникването си реторика, чиито корпус създават трите трактата за ораторското изкуство на римския оратор и теоретик на ораторското изкуство Марк Тулий Цицерон.
Ако българското книгоиздаване прояви тези наистина похвални двадесетгодишни усилия, за да направи достояние на българската култура класиците на класическата реторика, това не е резултат от случайно стечение на обстоятелства, нито пък плод на авторско-преводачески амбиции. В това отношение се действаше по обмислен план и едва сега след неговото осъществяване може да се тегли и чертата на равносметката.
Дори и на слабозапознатите с историята на естетиката — науката за красотата и изкуството — едва ли е необходимо да се обяснява, че Гръко-римската естетика през десетте века на своето съществуване — от VI в. пр. н. л. до V в. — е дълбок източник, хранителна среда и почва на последвалите идеи, школи и направления и на средновековната и ренесансовата, и на класицистическата, и на романтическата естетика, както и на философската естетика от XVIII —XIX век и философското изкуствознание от XIX —XX век. А тя, античната естетика, както също е добре известно, е съществувала в три — трудно отделими едно от друго — духовни направления...
