Под редакцията на Гиньо Ганев, Георги Бакалов и Илия Тодев.
Сборникът включва текстове на - Г.Бакалов, Марко Семов, Бистра Николова, Христо Матанов, Андрей Пантев, Илия Тодев, Христо Темелски, Пламен Митев, Светлозар Елдъров, Даниела Калканджиева и др.
„Екзархията не е само Църква. Тя е и официално признаване на българската нация. Екзархийският ферман в известен смисъл очертава и границите на българската земя. Наред с духовните си функции екзархът притежава и твърде важни светски пълномощия административни, фискални, съдебни. В неговото ведомство е народната просвета, за чиято издръжка той може да събира данъци. Екзархът има и правото да представлява своето паство пред всички управленски нива на Османската държава. За изработване на екзархийски устав през 1871 г. в Цариград се свиква Църковно-народен събор, в който шест месеца заседават 50 представители, изпратени от всички краища на българската земя. Този общонационален форум се превръща във внушителна мирна манифестация на възможностите и амбициите на възраждаща се България. Затова някои историци - може би малко смело и с нелишено от оправдание историческо въображение - виждат в Църковно-народния събор от 1871 г. своеобразен предтеча на Учредителното събрание от 1879 г.” - Гиньо Ганев
