Когато през 1960 г. Кл. Леви-Строс е поканен да произнесе встъпително слово по повод откриването на катедра по социална антропология в College de France, той определя антропологията като наука, която, ще цитираме приблизително, припомня едно забравено минало и го поставя като мрежа върху настоящето, за да се дешифрира смисълът, в които съвпадат двете лица - историческото и структуралното - противопоставени на човека от неговата собствена реалност. Малко по-нататък в същата лекция той метафорично дефинира полето на антропологията като разговор на човек с човека, където всичко е символ и знак, поставени като посредници между два обекта.
Позоваването на Кл. Леви-Строс като авторитет ни е нужно, за да създадем методологически контекст на тезите в този сборник. Те имат за цел най-общо да представят различните гледни точки в антропологичното познание, но разбирано неизменно като познание за символите, които човекът ползва, за да общува с “другите" и да ги разбира. В този смисъл „ловците на глави" са не само ритуални преследвачи на престъпилите законите на племето и пазители на нормата, но и пазители на времето, на законите на онези общества, които Кл. Леви-Строс нарече „студени", а социалната антропология изучава не толкова за да ги опознае, колкото да защити.
