Тази книга е следващ етап на Доизграждане на системата на критическата метафизика. Най-общо казано, тук става дума за методологическо проектиране на виртуалисткия трансцендентализъм върху генезиса, историята и битието на духовността, изкристализирали в поредица философски констелации (формирани в определен период от време и носещи характерна типика). В резултат могат да се откроят серия своеобразни онтологии на духовността с критическа същина. Те се конструктивизират синтетично чрез виртуалистката метафизика на познанието, отграничават и специфицират чрез особен трансцендентален схематизъм по време и по свобода и интерпретират в ракурса на този конкретен тип критическо философизиране на духовно битийстващото. Тяхното първоначално критико-херменевтично дедуциране посредством чистите разсъдъчни понятия в перспективата на съответния тип опит (преди систематичното им разгръщане и апостериорното им отнасяне върху многообразното на опита) ги обособява монадно под формата на критико-исторически онтологеми на духовността.
Тази философска концептуализация на духовността, представена като хронологично подредена система от критико-исторически онтологеми, може да се разглежда като оригинална философия на историята на духовността. В теоретично отношение водеща при нейното изграждане е чистата знаниевост. Именно тя рационализира онтологически базисните метафизически интуиции за битие като ги проектира трансцендентално към хоризонтите на херменевтизирания опит. Така се разкриват основанията на духовно съществуващото като осъзнаващо постигане на самодостатъчността, непрекъснатостта, разчленеността и историзираността на духовността, спрегната времево под формата на траещи битийни средоточия (онтологеми). Те имат фундаментални логосни корени във виртуалистки форматирания трансцендентален гносеологичен проект. Веднъж познавателно конструктивизирани и рефлексивно осмислени в конкретен исторически период, тези онтологеми не губят статуса си на битие, но в зависимост от различни координиращи и субординиращи причини на смислоформирането на обществените форми на съзнанието променят относителната си "тежест" в качеството на духовно битийстващо.