Четвъртият том от проекта на Българската народна банка и Главно управление на архивите при Министерския съвет за представяне на обширен корпус от документи, свързани с историята на централната банка от основаването и до 1989 г. отразява дейността на БНБ през 1930-1947 г. Поради самото естество на институцията, както и поради нейната ключова роля за икономическото развитие на страната поместените документи възстановяват богата картина за миналото на цялата българска финансова система.
Драматичният период започва със споразуменията в Хага от януари 1930 г., които уреждат (преди да бъде окончателно „забравен") проблема с репарациите: това е условният икономически епилог на Първата световна война. През следващите седемнадесет години се случват катастрофата на Великата депресия, краткото възстановяване през втората половина на 30-те години, трескавата вълна на военната инфлационна конюнктура, стопанският разпад след войната и възникващия на негово място икономически режим на комунистическата държава. Хронологията (и томът) се затваря от национализацията на банките, с който осезаемо и несимволично завършва една епоха.
Публикуваните в сборника архивни документи принадлежат към различни архивни фондове. Най-многобройни са документите от съхранената институционална памет на БНБ, особено протоколите на управителните и тела. Наред с тях са представени и документи на редица други български държавни институции или от лични архивни фондове на стопански и политически дейци, съхранявани в Централния държавен архив. Включени са също така документи от Архива на Министерството на вътрешните работи, както и документи, издирени във френски¬те архиви.
