Съставители: Стефана Димитрова, Мони Алмалех, Максим Стаменов, Снежина Карагьозова.
Тази книга е посветена на отражението на манталитета в езиковото общуване между хората. Тя се състои от четири части, в които последователно се излагат историята на изучаването на манталитета и връзката му с езика още от дълбока древност; функционирането му с помощта на различни езикови стратегии, в това число и на стратегията за съставяне на физиологични езикови портрети на емоциите; използването на чуждици (и предимно на турцизми) в съвременния български език като специфична проява на определена ментална ориентация; осъществяването на цветови внушения при превод и в оригинален текст с помощта на езиковата асиметрия и други езикови механизми, по един или друг начин обвързани с езиковата картина на света. Авторите за пръв път в нашето езикознание приписват терминологично значение на думата манталитет и я тълкуват като подсъзнателни, неформулирани знания за околния свят. Те обръщат поглед към връзката на манталитета както с личностните особености на говорещия човек, така и с неговата национална и социална принадлежност. Изследването има езиковедски, психолингвистични, социолингвистични, етнопсихологични и етнолингвистични измерения и представлява интерес за всички специалисти от споменатите научни области, за историографите на науката, за студентите от хуманитарните специалности и за всички, които искат да знаят повече за езиковото поведение на хората в миналото и сега.
