Генерал Иван Цончев 1859-1910 – биография на два живота, Светлозар Елдъров, Военно издателство, 2003

Генерал Иван Цончев 1859-1910 – биография на два живота

Автор: Светлозар Елдъров
Раздел: Български мемоари и биографии, Военна история и техника, разузнаване
Издателство: Военно издателство
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2003 год.
меки корици, 163 стр.
Цена: 7,00 лв (3.58 €)

Прикачен файл:

Няма град в България, който да не е дал по някоя личност с общонационална известност. Едни могат да се похвалят с дейци от движението за новобългарска просвета и църковна самостоятелност, други се славят с поборници от въстанията и освободителните борби, трети се гордеят със строители на държавност и култура. От Дряново също са излезли хора, които са оставили следа в народната памет и са получили признание от съвременниците си и от поколенията. Но тъкмо човекът, чието име преди около столетие прогърмява из цяла Европа и в продължение на години не слиза от страниците на вестниците и дипломатическите преписки, днес е забравен от своите съграждани, пък и не само от тях. Не трябва да ги виним. Не само заради старата поговорка, че никой не е пророк в родния си град, но и защото става въпрос за Иван Цончев - генерал-майор от българската армия, изявен деец и ръководител на македоно-одринската освободителна борба, участник в две войни и две въстания, когото историографията беше обрекла на полувековно мълчание и забрава.
Дългогодишната принудителна абдикация на историческата наука от проблемите на българското националноосвободително движение в Македония и Одринска Тракия, наложена от комунистическия режим, и обременяването им с идеологически и политически пристрастия и предубеждения, доведе до деформирането на отделни епизоди или цели епохи от миналото и предизвика частична амнезия в националната памет. Все още много хора, които или имат твърде оскъдни познания по този въпрос, или в съзнанието им битуват трупаните с десетилетия изопачени и неверни представи. Затова дори само споменаването на генерал Цончев е достатъчно, за да предизвика у мнозина асоциации от рода на "върховист", "царедворец" или "реакционер". Вярно е, че така го наричаха още навремето неговите врагове. Обратно, за хората, които вървяха по избрания от него път, той не беше нищо друго, освен "герой", "великан" и "рицар".