Въртопъ – Революционна организация за освобождение на Западните покрайнини, Методи Петров, Военно издателство, 2003

Въртопъ – Революционна организация за освобождение на Западните покрайнини

Автор: Методи Петров
Раздел: Балканска история, Исторически политологични изследвания, Антикварни книги
Издателство: Военно издателство
Народност: българска
ISBN: 9545092505
първо издание, 2003 год.
меки корици, 196 стр.
Цена: 25,00 лв

Прикачен файл:

Първата световна война не отминава и България. За нея и нашето участие съществуват огромна историческа и друга документация. Въпреки ползваните многочислени и разностранни свидетелства, литература, спомени и публикации в пресата има проблеми, които все още не са интерпретирани достатъчно вярно и точно. За два от тях ми се иска да спомена накратко: първо, защо непременно България трябваше да застане на страната на Централните сили и второ - дали политици, общественици и журналисти не грешаха в идеята как евентуално да се реши т. нар. Македонски въпрос?
През лятото на 1915 г. войната е в разгара си. Представителите на Антантата предприемат Дарданелската операция, за да отворят пътя си и да спасят изнемогваща Русия. Турция е на страната на Централните сили. Те пък се стремят да прегазят Сърбия и като си осигурят пътя за Суец, да разкъсат блокадата и да помогнат пък на Турция. България, макар и малка, е отново "ключът на Балканите". Тя е изключително желан на практика партньор и на Антантата (Съглашението - б.а.), и на Централните сили (Тройния съюз - б.а.). Кой от тях в горещото лято на 1915 г. можеше да спечели страната ни, от чието участие като че ли зависеха и броят на жертвите, и краят на войната.
Голямата задача за спечелване на България се пада преди всичко на френската дипломация. Към нея се отнасят с особено внимание не само правителството на страната и цар Фердинанд I, но и опозицията. В нея определена роля играят Александър Малинов, Иван Евст. Гешов, Стоян Данев, Найчо Цанов, Александър Стамболийски и Димитър Благоев. Някои от тях са изцяло против всякакво участие във войната. Ако евентуално се наложи, то трябвало да бъде непременно на страната на Антантата. По-голямата част от българите тогава открито изразяват симпатиите си към Съглашението. За това говорят и голяма част от многобройните архиви. Изследователят Симеон Дамянов, великолепен познавач на българско-френските отношения, нарича "пропуснат шанс" политиката на Франция по отношение на България през лятото на 1915 г. По това време по обща оценка на почти всички автори страната ни се задоволявала с много малки искания, а именно да се върнат заграбените й територии от Букурещкия договор от 1913 г. По принцип държавите от Антантата поне привидно били съгласни, но различието било как и кога да се върнат исканите земи. Но не такива били позициите на Сърбия и Гърция!
На посочената и значима за нас тема е посветена и книгата на Марсел Дюнан. В нея много старателно и доста точно се третират въпросите около включването на родината ни към страните на Антантата. Френският журналист искрено критикува несполуката на неговата страна да ни привлече в Съглашението през онова наистина "българско лято".