Амбицията на автора е да запълни една празнина от факти и разсъждения върху глобалното обкръжение, в което се извършва българката икономическа и масмедийна реформа. Българският книжен пазар е относително добре задоволен с книжнина по разглежданите в този труд въпроси. През последните години са преведени и издадени книгите на много известни съвременни автори, дискутиращи актуалните икономически и социални теми на света. Има и много успешни публикации за промените в медийната система на България в условията на прехода. Остават обаче някои неуловени взаимовръзки, които изискват комплексно анализиране. Има например съществени промени в дейността на международните организации, за които малко се пише у нас. Така например инициативата на Генералния секретар на ООН за Глобалния договор с транснационалния бизнес от 1999 г. все още е слабо позната. Подобна е ситуацията с новия кръг преговори в СТО и Международното споразумение за инвестициите. Не се обсъжда ролята на неправителствените организации в международен мащаб, а те найвероятно ще бъдат третият партньор в глобалния социален диалог на XXI век. Няма сериозни "публикации по поведението на транснационалните корпорации и възможните механизми за регулиране или саморегулиране в тяхната дейност. Всички тези теми засягат и масмедийния сектор. Те помагат за ориентация в "цивилизационния избор " на политици и журналисти, на творци или регулатори в масмедийния сектор на България.
Въпросите и позициите, засегнати в тази книга, са наистина много и едва ли по всяка от тях може да бъде постигната пълнота. Изкуението обаче е голямо - да оцениш от ъгъла на професионалния си интерес една остро актуална тема. Този професионален интерес се простира от диалога Север-Юг до икономиката на масмедиите.
