Сборник
Акатистът възниква като победна и благодарствена песен към Пресвета Богородица. Слушали я, стоейки прави, и така се появило названието и - акатист (от гр. акатистос - неседален), т.е. песнопение, по време на което не се седи.
Акатистът се състои от 25 отделни песнопения - последователно редуващи се 13 кондака и 12 икоса. Всеки кондак (освен първият) завършва с възгласа "Аллилуия", а всеки икос - с възгласа "Радвай се".
Предполага се, че най-ранният акатист - този към Пресвета Богородица - е написан в края на VI век. като най-вероятен негов автор се сочи преп. Роман Сладкопевец, който бил певец в храма - "Света София" в Константинопол.
Най-ранният му превод се отнася към Кирило-Методиевата епоха (края на Х в.). Вероятно в края на XIII - началото на XIV век е създаден акатистът към Пресладкия Иисус. Съществува предположение за възможна връзка на този акатист с атонското монашество и практиката на исихазма.
По подобие на акатиста към Пресвета Богородица постепенно започват да се създват и други акатисти -първоначално във Византия, а по-късно - главно в Русия.
