ПРЕДГОВОР
В края на XX век. Балканите продължават да заемат важно място в европейския политически живот. Този факт е напълно закономерен, като се има предвид, че през последните две столетия те неизменно са обект на политиката на Великите сили и създадените от тях блокове и съюзи. Всъщност тази "традиция" не е изненада, като се знае намесата им в политическия и държавно образуващ живот в региона. Не трябва да се забравя също така, че всеки международен форум на държавите от големия оркестър неизменно се занимава с проблемите на една или на няколко балкански държави - проблеми вътрешни или междудържавни за региона, но свързани неизменно с намесата на европейския велик оркестър. Политиката спрямо тях преследва същите цели, както и през XIX век, но с други средства, актуални за времето и свързани с: определена конюнктурна обстановка; геополитически фактор и неговото оптимално значение за постигане на крайната цел; използването на националните доктрини като мотивация за съответните балкански правителства за обвързване със съответната велика (или група велики) сили; икономическа и финансова помощ, която всъщност винаги е задължение и обвързаност с този който я предлага.
В своето съществуване Балканите като регион, отнасящ се към Източната Римска империя, винаги са били обект на враждебно отношение от страна на религиозния и политически Запад. Това съперничество, основано на религиозното противопоставяне между ортодоксалното християнство и католицизма с неговото опортю-нистично отроче протестантството, с времето преминава в икономически, военен и политически антагонизъм между неговите носители, с техните етнически и национални белези, живеещи в съответните региони. Безспорна истина е, че агресията от всякакъв вид идва от страна на Запада.
