Кръвта вода не става, Венко Марковски, Труд, 2003

Кръвта вода не става

Автор: Венко Марковски
Раздел: България след Освобождението до 1944г., Балканска история, Македония. Македонско движение
Издателство: Труд
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2003 год.
меки корици, 399 стр.
Цена: 6,99 лв (3.57 €)

Прикачен файл:

ПОКАЯНИЕТО "КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА"
В ръцете на читателя след повече от три десетилетия "домашен арест" е книга с трудно определима жанрова характеристика, написана от един необичаен, дори някак си неправдоподобен български поет. Този поет е Венко Марковски - творецът, когото неговият земляк от друга епоха и друго поколение, днешният македонски писател, драматург и публицист Младен Сърбиновски метафорично нарече "Македонският Фауст". Не е лесна за обяснение, преди всичко за днешните млади хора в България и Македония, и съдбата на тази книга с наглед обикновеното, но пределно точно заглавие "Кръвта вода не става ". Книга, която не е лишена от идеологически прегрешения, но същевременно е написана с много ерудиция и полемична страст. Книга, която разобличава неверни, арогантни, лъжливи антибългарски и антинаучни конструкции, твърдения, заклинания... Книга, написана с неподправено патриотично чувство, от един, в края на краищата, дълбоко вярващ в комунистическата идея поет и мислител!
"Кръвта вода не става" е дело на поет, обявен, при това съвсем основателно, за революционен. Поет, който е носител на най-високата държавна награда на Народна република България - Димитровската (1969), който е избран за академик от Българската академия на науките и е удостоен от всемогъщата партия-държава с честта на два пъти да види издадени свои „Избрани произведения" - през 1975 г. в два тома (с предговор от акад. Пантелей Зарев), а през 1985-а - в четири обемисти и представителни книги голям формат с общ обем над хиляда и петстотин страници. И в крайна сметка написаната от такъв тачен от властта автор книга не се среща с читателя! Още повече че "Кръвта вода не става" е написана още през 1971 г. по поръка на самия Тодор Живков, който в интерес на истината имаше относително обективен поглед по т.нар. македонски въпрос.
Книгата е издадена едва през 1981 г. (!) от издателството на БАН. Какво обаче означава "издадена", след като фактически тя е само отпечатана, без да се появи по книжарниците. Нещо повече, тази книга дори не е пусната сред партийните структури и среди "за служебно ползване " (имаше през онази епоха и такива исторически изследвания само за специален кръг читатели), а тиражът и е претопен. Пожалените бройки са раздадени на членовете на Политбюро, известно количество е оставено на самия Марковски. И толкова! Както много пъти в историята на България при т.нар, реален социализъм, една книга изведнъж се е оказала неудобна, неподходяща за масовия читател, въобще проблем! Решен в духа на познатите за онази епоха решения, ако си позволим да перифразираме друг израз: "Няма книга, няма проблем! "Тиражът е претопен, разбира се, без да се дават особени обяснения. Сигурно и без думи е трябвало да се разбере, че това става в името на "добросъседството", "социалистическия интернационализъм" и тем подобни клишета на онази за щастие отминала епоха.
И все пак - защо? Нали приблизително по същото време редица български историци публикуват научни монографии, в които подходът не е по-различен? Пак по онова време в българските вестници излизаха статии, които категорично се противопоставяха на опитите да бъде грабена българската история - като се започне от Светите братя Кирил и Методий и се стигне до кощунствения "превод" на Вапцаров на "родния" му "македонскиjазик". Очевидно някой е сметнал, и този някой няма как да не е самият Живков, че истината, дори и казана с могъщия глас на Венко Марковски, може да стои заключена до по-добри времена.