Повестите "Гераците" (1911) и "Земя" (1922) са емблематични и силно припокриващи се по сьдържанието и внушението си текстове. Много са изприказваните от критици и изследователи приказки по повод на движещите тематични, идейни и съжетни сили в тях (които впрочем са представителни и за голяма част от разказите му). Много е говорено зюгротивопоставянето между града и селото в тези първи следосвобожденски десетилетия и за упадъка на патриархалното българско село; за налагането на новите, капиталистически в същността си социални отношения; за "частнособственическата страст", дошла да замени изначалната връзка със земята и естествената радост от труда.
