|
Нашата
препоръка |
 |
Самотният човек. Новели
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Царска България (1879-1946). Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Марио Жеков 1898-1955 (представен от Марин Добрев)
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Библиотека Диоген: Психология и практика
|
 |
Автор: Колектив
Раздел: Психология - теоретични работи, направления Издателство:
УИ „Св. св. Кирил и Методий”-Велико Търново
Народност: българска ISBN: 954524397
първо издание, 2004 год. меки корици,
271 стр.
Цена:
10,50 лв
Прикачен файл:
|
Библиотека Диоген
ПРЕДГОВОР
Психологическата наука през последните три десетилетия от своето развитие показва все по-подчертан стремеж за ориентация към актуалните практически проблеми на обществото, групата и личността. И тази тенденция може да бъде разглеждана като устойчива характеристика на съвременното психологическо познание, ориентирано не толкова към развитието на самата наука, колкото към това да дава определени знания на заетите в различните области на социалната практика.
Въз основа на тези специфични знания, "продукт" на съвременната психологическа наука, индивидите ще трябва да могат да решат по-успешно своите проблеми, свързани с регулиране на техните психически състояния, междуличностните отношения в групата (организацията), конфликтите в семейството и в другите социални общности, преодоляването на неблагоприятните последици от различните стресови ситуации и др. Значително нараства и приносът, който има приложната психология на съвременния етап от своето развитие за усъвършенстване на управлението в обществото и ефективността на неговото приложение в различните социални системи.
От своя страна, все по-голямата интензификация на трудовата и учебната дейност, предявява по-големи изисквания към психиката на участниците в изпълнението на тези дейности, изисквания, свързани не толкова с увеличаване на "потенциала" на тяхната психическа дееспособност, колкото с ефективната адаптация на индивидуалната психика към бързо променящите се условия на сложност на структурата на самата психическа активност — от нейните по-елементарни форми и равнища - към по-сложните, свързани с включването в тази активност на цялостната личност и социалнопсихологическите проекции на тази активност в социалната група или организация.
Тези две по-високи равнища на психическа активност намират своя интегрален израз в социалнопсихологическата категория "взаимодействие".
|
|
|