За времето и мястото на българските документи от Архива към Музея на македонската борба в гр. Солун
Началото на македонския въпрос се поставя с решенията на Берлинския конгрес от 1878г.и разделението на Санстефакска България. Македония, като стратегическа зона на Балканския полуостров, става арена на противопставяне и съревнование между Балканските държави и Великите сили, като от последните Русия и Австро-Унгария се стремят да имат определяща и окончателна дума. В съревнованието за влияние не жалят ресурси и балканските държави, които предимно разчитат на етническите си групи и от тази база чрез различни методи се стремят да го разширяват.
Българската национална общност успява да запази и доразвие постигнатото с много усилия в предосвобожданския период, като в последното десетилетие на XIX в. изгражда своя национално-освободителна организация (ВМОРО), с основна цел да сплоти всички недоволни елементи в империята и да осъществи предвидената в Берлинския договор национална и верска свобода и равноправие чрез създаване на автономна държава от географските области Македония и Одринска Тракия. Революционната организация скоро се превръща във фактор, способен да постави своите искания за реформи и чрез масово въстание да манифестира несъгласието си с обстановката в посочените области. Друг, не по малко важен фактор, е Българската Екзархия със способния и целенасочен ръководител Екзарх Йосиф. Благодарение на неговите усилия се разширява влиянието на Екзархията в Македония и Одринско, построяват се много църкви и училища. Безспорно значителен фактор се явява и българската държава, върху която пада преди всичко финансовата подкрепа и защитата на населението от произвола на турската власт. България инвестира голяма част от бюджета си за подпомагане на българските институции и организации и същевременно подготвя силна армия, чиято задача е да осъществи националното обединение.
