ПОСВЕЩАВАМ
На всички хора, наречени «български специалисти в чужбина», които работиха почти ангария на своите комунистически шефове; които изживяха цялата мизерия и всички унижения на бедняците в редица красиви, обширни и богати страни.
ПОСВЕЩАВАМ
На Казабланка и на всички нейни обикновени, честни и мили хора, които още чувствам като мои приятели; и които станаха причина да обикна Мароко завинаги.
ПОСВЕЩАВАМ
На всички ония, които владееха толкова добре изкуството да ограбват труда и парите на бедните и в същото време да ги унижават; които искат да изобретят закони, удобни за забулване на миналото; и които започват да вярват, че вече са избегнали справедливите присъди и със заграбените пари ще успеят да превърнат България в своя собственост.
И НА ВСИЧКИ, КОИТО КАЗВАТ: «ХАЙДЕ ДА НЕ СЕ ЗАНИМАВАМЕ С МИНАЛИ ИСТОРИИ И ДА ЗАПОЧНЕМ ВСИЧКО ОТНАЧАЛО». А В СЪЩОТО ВРЕМЕ ЗАЯВЯВАТ: «НИЩО НЕ СМЕ ЗАБРАВИЛИ И ОТ НИЩО НЕ СМЕ СЕ ОТКАЗАЛИ».
