Предания за праведни люде канонизирани от Българската православна църква, Вера Грозева, Оларт, 2002

Предания за праведни люде канонизирани от Българската православна църква

Автор: Вера Грозева
Раздел: Православна литература
Издателство: Оларт
Народност: българска
ISBN: 9549033783
първо издание, 2002 год.
меки корици, 125 стр.
Цена: 8,00 лв (4.09 €)

Прикачен файл:

Два века след основаването на Българската държава възниква въпросът за вероизповеданието на населението. Осъзнал сплотяващата сила на вярата и църквата, княз Борис I покръства своите поданици през 865 година.
С този акт той обединява българи, славяни, траки, както и други по-малки племенни общности, принадлежащи на неговата корона и изповядващи различни езически култове, преди посвещаването им. Оттогава Христовото учение е основната религия на нашия народ, предава се от поколение на поколение, явява се като най-яркия и силен крепител на духа, на вярата и упованието ни.
С учредяването си Българската църква започва да изгражда свой пантеон от светци, със славянски и български произход, посветили живота си на това учение. Отец Паисий прави опит да издири и запише имената на праведните люде, канонизирани от нашата църква - първо по рода си дело в историографията ни. В "История славянобългарская" той отбелязва: "...Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има стари български книги и царски грамоти, също така много места из България, гдето се намират много стари български книги. Не намерих повече писано за българските царе. За някои светии има пространно житие, но тук написах накратко, колкото да събера всички заедно в кратка историйца, за да знаят всички българи колко светци имат от български род... Тук се написаха 58, толкоз намерих. "
Около двадесет са праведните люде от времето на Първото българско царство, получили признание от църквата. Над петнадесет са канонизираните по време на Втората българска държава. Нашата православна църква е отдала необходимата почит и на българи, дали живота си за вярата по време на османското владичество, вписвайки ги в своя месецослов. В него са намерили място и деятели от Възраждането.
Научнообоснованите исторически трудове, иконографските изображения и преданията за светците — израз на народната памет, са трите компонента от изключително значение за миналото на нас, българите. Ще се спра на ония български светци, които срещнах в нашите храмове и духовни обители, и които провокираха желанието ми да потърся литературни източници и информация за тях, да се запозная по-отблизо с живота и делата им.
В днешно време, в началото на третото хилядолетие, един нов прочит на преданията за хора, посветили живота си на разпространението на християнството по нашите земи, ми се струва повече от необходим, което е и поводът за работата ми над тази книга.