АЗ ВОЮВАХ
Аз воювах през целия си дълъг живот... Воювах със себе си, със собствените си разум и чувства... Воювах с хората около себе си, за да се науча да ги разбирам... Воювах с враговете на Родината си и с личните си врагове и драми, търсейки пътя към човешките добродетели... Воювах с епохата, в която живях, и с понятията и идеите, които определяха и личната ми съдба, и съдбата на Отечеството ми... Воювах даже и с "мировата скръб", вярвайки в красотата и в изворите на чистата обич, жадувайки за радостта от живота... Вече съм уморен... Уморих се да воювам...
След толкова сражения и битки за един земен човешки живот можах да постигна само едно: Останах верен на себе си и на разбирането си за морал, дълг и отговорност... Същият завет оставям и на децата си...
Като вещи им оставям само китарата, сабята и кортика, които са символи на войнишкия ми живот... Оставям им и моя портрет, от който те ще ме виждат като жив... Живи за тях ще бъдат и душата ми, и духът ми.
Владимир Апостолов
Подготвих тази историческа новела от името на моя баща - полковник ВЛАДИМИР АПОСТОЛОВ, който притежаваше всички човешки добродетели и който знаеше какво е обич към ближния и към святото Отечество...
Дъщеря му Екатерина
