Отец Юзеф Тишнер (1931-2000)
е несъмнено най-популярният католически мислител в Полша през последното десетилетие на XX век, автентичен морален и интелектуален авторитет. Професор в Папската академия по теология в Краков и президент на Института за хуманитарни науки във Виена, книгите му се ползват като референтни философски произведения. Научните му интереси са насочени към философията на човека и теорията на ценностите.
Представеният от издателство „Сонм" сборник включва най-ярките му есеистични творби за доверието в собственото съществуване, човешките ценности, истината за битието и свободата, упадъка на томисткото християнство, връзката между философията и християнството, ролята на историческото свидетелство във философията, както и взиранията му в ученията на Едмунд Хусерл, Мартин Хайдегер, Роман Ингарден, Габриел Марсел, Еманюел Левинас.
Книгата на Юзеф Тишнер е книга за философията, за дебатите през ХХ в., за мисленето и ценностите, за вярата и мечтите. За пролуките и пропукванията, откъдето тръгват по-маргиналните теории, но теории, които магнетично въздействат и допълват онези базисни постулати, с които сме свикнали. Но най-вече е книга за човека и за света на човешката надежда. Книга, която не се страхува да изглежда демоде, която не се срамува да говори за смисъл, за доброта, за послания, за ценности в едно време, в което хуманитаристиката избягва подобни откровения.
"Мислене според ценностите" настойчиво пита как, как се управляват мисли и кризи и управлява ли се днешният период на "криза на надеждите". Шанс ли е вярата, има ли място християнството, за кого и доколко.
Голямата цел на събраните тук студии и есета е желанието да се философства без етикет, да се философства въпреки влиянията и след прочита и знанието, като се оголват конструкциите, като се сблъскват простички тези. Затова и в книгата има много говорене за този или онзи философ, за тази или онази теория, но те са представени като необходимия набор знания, след които започва оформянето на екзистенциални позиции. Защото - настоява книгата - няма вяра, която да не стъпва и на определена култура.
Така книгата говори за феноменологията, за Хайдегер, Левинас и Рикьор, изследва Хусерловата мисъл, очертава идеите на Ингарден, набляга върху разбирането на Хайдегер за битието, за човека като "страж на биването" и за мълчанието на Бога. Спира се на схващането на Левинас за преживения опит с Другия, на критиките на рационализма, на пробивите, които екзистенциализмът прави. Акцентира върху херменевтиката, структурализма, психоанализата, демонстрирайки едно изключително добро философско, лингвистично и литературоведско знаене. Защото, както стана дума, важно е да се чете и да се познава, така има по-голяма вероятност да се намерят някакви отговори "на въпросите, родили се на тази земя". И да се случи философията, която изисква самостоятелно измисляне и уточняване на думи.
И най-сетне, "Мислене според ценностите" пита има ли полска философия на човека, има ли полски хоризонт на изход от полската криза на надеждата. Отговорът е колеблив, не се изпада в крайности и национализми, но се прокарва идеята, че ако има нещо специфично полско, то това е неизменното отъждествяване на философията с болката и меланхолията. За разлика от някога, когато философията се е раждала първо от учудването, а после от съмнението, днес тя се ражда от тъгата. Поне полската. Като решаваща роля играе качеството на човешката болка, която философията иска да изрази и на която иска да помогне. Полското за Тишнер следва винаги преживяванията на другия човек и е свързано с отговорността. То има своите устои в дълбочината на католицизма и в привкуса на дисидентството. И освен това е отворено, европейско, космополитно.
Амелия Личева |
