Франция дълго време е минавала за страна на жените. Същевременно тя има репутацията на страна с твърде скромен феминизъм, закъснял да се възползва от своите завоевания както в друга страни. Откъде идва този боязън, тази нерешителност? И защо дискурсът на екстремисткия феминизъм намира такъв слаб отзвук във Франция?
Именно този парадокс изследва книгата на Мона Озуф, търсейки да чуе и да накара да бъде чута «думата на жените», органично вплетена във «френското своеобразие», като същностен елемент от френската национална идентичност. Историята на жените във Франция и тяхната борба за еманципация с мъжете е представена като специфична характеристика от формирането и развитието на френската демократична нация и нейните социални и политически институции. Откъдето и онова противопоставяне на радикалните феминистки движения в другите страни, особено в Съединените щати, за което авторката бива упреквана многократно на разгърналите се дискусии след появата на книгата.
В есето «Симон, или ненаситността» - интелектуален портрет на Симон дьо Бовоар, обрисуван от Мона Озуф без «женско» пристрастие, с научно-поихологическа точност и социологическа критична дистанция, - много съвременни жени и мъже ще намерят ако не готови отговори, то поне набелязани пътища за решаване на сложните въпроси на съвместния живот между самобитни творчески личности, символна емблема на който си остават Симон дьо Бовоар и Жан-Пол Сартр.
