Белене • Сказание за концлагерна България, Стефан Бочев, Фондация Българска наука и култура, 2003

Белене • Сказание за концлагерна България

Автор: Стефан Бочев
Раздел: Български мемоари и биографии, Българска съвременна история
Издателство: Фондация Българска наука и култура
Народност: българска
ISBN:
второ издание, 2003 год.
меки корици, 1024 стр.
Цена: 12,00 лв

Прикачен файл:

Това е второто пълно издание на "Белене • Сказание за концлагерна България". (Първото е на Фондация "Българска наука и култура" от 1999 г.) Наложено от изчерпването на първото. Но наложително и поради неизчерпаемата си мощ на най-дълбокото и стойностно народопсихологическо изследване на българския дух от средата на 20 век. "Белене" на Стефан Бочев е нещо много повече от продължение на "Бит и душевност" на Иван Хаджийски за българите, сто години по-късно. Спомени и размисли за онова време, за което "Белене" е ключова дума. Разказ за концлагерите в България през 50-те години на 20 век, но не мрачен разказ на ужаса, а светъл, изпълнени с мек хумор, тънка ирония, любов към живота разказ за човека, поставен на изпитание.
Книгата представя рядко срещана в родната мемоаристика позиция. Авторът търси отговор на въпроса защо се случи всичко това в България. От съдбите на множеството, описани от автора личности, той създава една концепция за българина въобще. За неговите архетипни черти. За способността му за оцеляване в условията на различни тирании. Обичта и съпричастието със съдбата на всеки отделен човек и на нацията като цяло - това е, към което ни води авторът на "Белене • Сказание за концлагерна България".

СТЕФАН БОЧЕВ (1910-2002)
Първото, непълно издание на "Белене • Сказание за концлагерна България" е дадено за набор в "Наука и изкуство" на 27 април 1990 г., практически със самото начало на свободното книгоиздаване у нас. В цялото си богатство пълният текст, писан през 50-те, 70-те и 80-те години, бе публикуван през 1999 г. от Фондация "Българска наука и култура". Едновременно с това (пак там) видяха бял свят отлежалите ръкописи на два романа ("Тройният портрет на Мария Магдалина", 1999, и "Повярвалият", 2000), които са също мемоаристика, макар и в по-неравна литературна форма. Стефан Бочев доведе до печат подготвяната от години история на земеделското движение, а като че ли това бе малко, собственоръчно "възстанови" издаването на вестник "Мир" (1990-1994) и патриаршески подкрепяше новото прохождане на така милото му младежко християнско движение ИМКА. След себе си остави още ръкописи и планове.