Безсмъртна птица на вярата, Борислав Иванов, Новата цивилизация ЕООД, 2006

Безсмъртна птица на вярата

Автор: Борислав Иванов
Раздел: Езикознание, лингвистика, семиотика, филология, История на религиите, Българите в древността /прабългари/
Издателство: Новата цивилизация ЕООД
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2006 год.
меки корици, 92 стр.
Цена: 5,00 лв

Прикачен файл:

"Всяка религия включва в идейно-обредната си композиция редица почитани като свещени местности, животни, предмети и др. обекти. Много разпространен култов образ в древността е било "световното дърво" или "дървото на живота" представляващо нагледна вертикална проекция на световното и общественото устройство. Централно място в култовите вярвания заемат птиците. Летейки високо в небесата, според хората те могат да достигат слънцето и божествените селения. В южните страни най-обожествявани са големи птици като лешоядите в Египет и пауните в Персия. Вавилонският бог Мардук често се изобразява във вид на орел. При северните народи почти без изключение свещена птица е гарванът. Най-главният бог на скандинавци и германци Один /Вотан/, бог на войната, винаги се придружава от два гарвана с имена Хугин /мисъл/ и Мунин/памет/. Ролята на всебог и творец на вселената в тангристката митология се изпълнява от Мардукан, чиито други наименования също разкриват поразително съвпадение с имена от Месопотамския /Шумерски, Асиро-Вавилонски/ епос - Сабан /явно идва от светлина/, Самар /Шумер/, Гюлджимеш /Гилгамеш/. Пълно съвпадение има и при мита за сътворението на света от Мардукан, дори името на Тама Тархан, алпа на тъмнината, който Мардукан убива в жестока битка, отговаря на месопотамската Тиамат - прабогинята майка Хубур. Разбира се, като по-северен бог, скитският Мардукан приема образа на Гарван, безсмъртна птица, с подвига си върнала отново слънчевата светлина на хората. Напълно възможно е самото име на Мардукан да означава МРъ ДъОКъ или АМРъА ДъОКъ - вечно жива или безсмъртна птица, чието име носи и българският кан Омуртаг (814 - 831 год.). /вж. книгата "Говореща азбука на прабългарите" 6-то допълнено издание/. Кукерският ритуал посветен на скитския Мардукан е напълно идентичен с днешните български кукерски обичаи.

Още в зората на човешката цивилизация шумерските владетели и жреци били наричани "патеси". В древноперсийския език със званието "пати" отличавали вождовете и началниците. Патриархът е върховен праотец на християните. С прозвище Бат - Бъ Тъ - голям баща - удостоявали владетелите на скитска Велика България от рода Дуло, Бат Боян (617 - 683 год.) и чичо му Шам Бат (674 - 677 год.). Батоя /Батай/ е едно от имената на основателя на Дунавска България кан Аспарух (род. 634, 677 - 692 год.). Легендарният завоевател Атила (434 - 453 год.) от рода Дуло е известен и като Айбат - Ай БъТъ - най-голям баща. От "Джагфар Тарихи" научаваме, че първият болярин и глава на украинските жители на Киев бил наричан от тях "по български Бата". Руснаците казвали на своя цар Батюшка. Днес в българския език думата "бате" служи за най-почтително обръщение към по-голям мъж, а в много европейски езици участва като корен в лексемите за баща - der Vater, fater, pater и пр. Всички тези примери потвърждават, че от самото начало на човешката памет, през последните 6 хилядолетия една дума -"бате", в огромни географски пространства на пленетата неизменно изразява понятието за баща и за върховен водач в обществото, възприеман от хората като техен голям баща. Ето един удивителен случай на лексикална непреходност в глобален исторически мащаб."

Борислав Иванов Иванов е роден в град Поморие през 1956 год.
Завършва немска гимназия в Бургас и специалност информатика в математическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски" (1982).
Специализира математическа лингвистика в Института по математика към БАН и има магистърска степен. Борислав Иванов в продължение на години активно се занимава със софтуерно програмиране, понастоящем е компютърен специалист.
Неговите изследвания са публикувани в авторските му книги "Говореща азбука на прабългарите", "Прабългарска съдбовност", "Прабългарският език в европейските езици", "Шепот във вечността", "Неунищожимата история".