По ръба на деня
по ръба на нощта
гоня залеза до изнемога
сладък унес пълзи по перваза
на усещането ми за реалност
там - на покрива на самотата -
по улуци сълзливи
по комини отнесени
очертавам едно обиталище
пусто
ако сепнеш съня ми
и с усмивка дори
като камък
ще падна в небето
